Индиана (Криси) Индиана (Криси)
1 218
Apr 13, 2008, 5:16 PM

Тишината и... самотата

  Poetry » Other
1.9K 0 33

 

Тишината прогледа във мен.

Някак тъжно, с едното око.

В моя поглед попадна във плен,

нещо счупи се, звънна стъкло...

Тънка струйка, червенo пропъпли.

Сви се в гърлото, стегна го в обръч...

Исках цвете във мен да напъпи...

Та нали вън е Пролет, ухае на обич?

Тишината ли? Стар мой приятел.

Тъй добре се разбираме с нея.

Тя не лъже, не става предател.

Само... чувствата в нея немеят.

Ще я пусна на воля из мене.

Пък дано се насити на мисли.

Самотата пък - мътни я взели,

все у нас ли уютно ще кисне?! 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • blackberry (Александра Михалева)
    blackberry (Александра Михалева)
    Болезнено ми дойде този стих, Криси... Много е силен! Прегръщам те и се надявам на все по-малко стихове провокирани от мрачно настроение... (въпреки, че са прекрасни).
  • Индиана (Криси)
    Индиана (Криси)
    Приятели, благодаря ви! А на Павли специални благодарности за прекрасния стих!!! Също и на Дочето и Симеон!
    С обич!
  • Napolitano (Валентин Желязков)
    Napolitano (Валентин Желязков)
    Йессссс!!!! Мноого е яко!
  • димитрова (Лилия Нейкова)
    димитрова (Лилия Нейкова)
    Криси,много е силно.Много ми хареса!
  • andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)
    andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)
    "Самотата пък - мътни я взели,
    все у нас ли уютно ще кисне?!"

    Не. За малко дойде ми на гости.
    С тишината се спря – в ръкостискане.
    После вратата реши да залости.
    За предателство тихо изкиска се.
    И по нервите плъзна червеното.
    Разбунтувани чувствата скочиха.
    Звънна стъкло. Неродената
    се роди пак във Пролет и с Обич.
    Несамотност й казват. Изстрадана...
    От самотност се ражда. С предателство
    Ще ти я пратя по вятъра, пък дано
    й протегнеш ръка за приятелство!

    Стихът ти е прекрасен! Прегръщам те!!!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0