Apr 13, 2008, 5:16 PM
Тишината и... самотата
Тишината прогледа във мен.
Някак тъжно, с едното око.
В моя поглед попадна във плен,
нещо счупи се, звънна стъкло...
Тънка струйка, червенo пропъпли.
Сви се в гърлото, стегна го в обръч...
Исках цвете във мен да напъпи...
Та нали вън е Пролет, ухае на обич?
Тишината ли? Стар мой приятел.
Тъй добре се разбираме с нея.
Тя не лъже, не става предател.
Само... чувствата в нея немеят.
Ще я пусна на воля из мене.
Пък дано се насити на мисли.
Самотата пък - мътни я взели,
все у нас ли уютно ще кисне?!
© Криси All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Болезнено ми дойде този стих, Криси... Много е силен! Прегръщам те и се надявам на все по-малко стихове провокирани от мрачно настроение... (въпреки, че са прекрасни).
-
Приятели, благодаря ви! А на Павли специални благодарности за прекрасния стих!!! Също и на Дочето и Симеон!
С обич! -
Йессссс!!!! Мноого е яко!
-
Криси,много е силно.Много ми хареса!
-
"Самотата пък - мътни я взели,
все у нас ли уютно ще кисне?!"
Не. За малко дойде ми на гости.
С тишината се спря – в ръкостискане.
После вратата реши да залости.
За предателство тихо изкиска се.
И по нервите плъзна червеното.
Разбунтувани чувствата скочиха.
Звънна стъкло. Неродената
се роди пак във Пролет и с Обич.
Несамотност й казват. Изстрадана...
От самотност се ражда. С предателство
Ще ти я пратя по вятъра, пък дано
й протегнеш ръка за приятелство!
Стихът ти е прекрасен! Прегръщам те!!! -
Протягам ти ръка и те поздравявам за това прекрасно стихотворение, с още по-прекрасен финал!
-
Ще се насити...
Богата е душата ти!
Няма да и е скучно с теб!!! -
"Тишината ли? Стар мой приятел.
Тъй добре се разбираме с нея.
Тя не лъже, не става предател.
Само... чувствата в нея немеят."
Тишината звъни предпазливо
със надежда, че някой ще чуе
тази музика тъжна. И тихо
ще стопи самотата във въздуха...
-
Криси, възхитена съм!
-
Елегантно,красиво и мъдро.
-
Исках цвете във мен да напъпи...
Та нали вън е Пролет, ухае на обич?
Божествено красиво и нежно-браво!!! -
Много е хубаво! Отивам да си пусна The sound of silence
-
Много ми хареса!
Поздрав! -
Чудно цвете във теб да напъпи...!
Уханието на обич да обгърне
притихналата ти душа!
Желая ти го от сърце,Криси!
Харесах!Поздрав,с обич! -
Много хубав стих, Криси!
-
Ех, Криси, дано те напусне самотата.
Стихът ти е прекрасен. -
Понякога се улавям, че ми липсва тишина.
Дали е от напрегнатият живот, не зная.
Поздравявам те!!! Много хубав стих, Криси!!! -
МНОГО САМОТНО-КРАСИВ СТИХ...КАТО ЕДЕЛВАЙС!
-
Готин стих, Криси!
-
Тишината ли? Стар мой приятел.
Тъй добре се разбираме с нея.
! -
Главно е равновесието, от всичко по малко,
а от което желаеш най-силно - най-много, с обич!!!Криси -
"...Някак тъжно, с едното око..."
А понякога ни се иска тя да е сляпа...
Поздрав! -
Ужасно...но пак е пролет
така се случи и лАни)
и пак в градинките бродят
малки, престъпни желания...
Наресва ми, Инди. -
Тъжно..., но прекрасно !
Прегръдки, Криси ! -
Прекрасен стих!
-
Но точно тишината и самотата са родили тази прекрасна песен!Прегръщам те, Криси!
-
Та нали вън е Пролет, ухае на обич?
....................
Светлината и...............
Вдъхновението да те застигат и осеняват винаги ,Криси!!!! -
Тишината и самотата...все ни преследват...
навярно сме много гостоприемни към тези нежелани гостенки...
съпричастна съм, мила Криси...великолепен стих!
с много обич. -
Чувала съм я как крещи тази тишина,Криси!
Ужасна е!
Но пък стиха ти е прекрасен! -
Не мога да те пропусна, Криси!Чакам с нетърпение всеки твой стих!
Тъжна си! Остави я да се поразходи из теб тази самота, и я изпрати да си ходи!Дългото й гостуване е нежелателно!
Прегръщам те, миличка! -
Аплодисменти,Криси!Прекрасен стих!
-
изгони я самотата скъпа Криси!!!
тя не ти приляга...ти си слънчев човек!!!
прегръдки от сърце!!! -
Поздрвления Криси!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
