18 nov 2013, 18:45

Тишината крещи (акростих)

  Poesía
1.2K 0 3


Тишината крещи във лицето ми

Истерична в смеха си разплакан, с

Шепи пълни самотата в сърцето ми

И ме кара да бягам... да бягам...

Но къде да се скрия от мислите?

Аз съм тук, а ти си там някъде,

Търсих толкова дълго следите ти...

Аз умирам... уморих се от чакане...

Грозен вик зашлеви ме... не искам да

Отварям отново очите си

Вече всичко видях... До поискване

От сърце ти изпращам сълзите си.

Разпилей ги (песъчинки на вятъра)

И не тръгвай мен да спасяваш,

Стигнах твърде далеч и не вярвам с

Този жест да ме върнеш. Надявам се

В друг живот някой теб да ограбва,

От сърцето ти обич да къса и на

Яве, и на сън да я нямаш

Гордостта... и във теб да се блъска

Любовта и тишината от нямане...

Аз сега ти прощавам, но другаде

С този грях ще живееш в очакване...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биляна Битолска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря
  • Катя Филипова - Незабрава
    Налей ми вино в чаша тънкостенна,
    и приседни с усмивка неизменна.
    Любими ти навярно имаш право,
    сърцето свойта участ заслужава.

    И някакси привиква с туй човекът,
    крещи от тишина, мълчи от екот.
    Дали позор ще срещниш или слава,
    сърцето този изпит заслужава.

    Целувай дълго глътката резлива,
    безсмъртната любов из нас разлива,
    Не можеш дълго, е до гроб тогава,
    сърцето този празник заслужава.

    На-на, на-на, на-на...

    Далеч от теб или навеки със тебе,
    спокойна ще дочакам всеки жребии.
    Сърцето всеки жребии заслужава,
    но не забрава, но не забрава.
    Сърцето всеки жребии заслужава,
    но не забрава, но не забрава.
  • Прекрасно!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...