18.11.2013 г., 18:45

Тишината крещи (акростих)

1.2K 0 3


Тишината крещи във лицето ми

Истерична в смеха си разплакан, с

Шепи пълни самотата в сърцето ми

И ме кара да бягам... да бягам...

Но къде да се скрия от мислите?

Аз съм тук, а ти си там някъде,

Търсих толкова дълго следите ти...

Аз умирам... уморих се от чакане...

Грозен вик зашлеви ме... не искам да

Отварям отново очите си

Вече всичко видях... До поискване

От сърце ти изпращам сълзите си.

Разпилей ги (песъчинки на вятъра)

И не тръгвай мен да спасяваш,

Стигнах твърде далеч и не вярвам с

Този жест да ме върнеш. Надявам се

В друг живот някой теб да ограбва,

От сърцето ти обич да къса и на

Яве, и на сън да я нямаш

Гордостта... и във теб да се блъска

Любовта и тишината от нямане...

Аз сега ти прощавам, но другаде

С този грях ще живееш в очакване...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биляна Битолска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря
  • Катя Филипова - Незабрава
    Налей ми вино в чаша тънкостенна,
    и приседни с усмивка неизменна.
    Любими ти навярно имаш право,
    сърцето свойта участ заслужава.

    И някакси привиква с туй човекът,
    крещи от тишина, мълчи от екот.
    Дали позор ще срещниш или слава,
    сърцето този изпит заслужава.

    Целувай дълго глътката резлива,
    безсмъртната любов из нас разлива,
    Не можеш дълго, е до гроб тогава,
    сърцето този празник заслужава.

    На-на, на-на, на-на...

    Далеч от теб или навеки със тебе,
    спокойна ще дочакам всеки жребии.
    Сърцето всеки жребии заслужава,
    но не забрава, но не забрава.
    Сърцето всеки жребии заслужава,
    но не забрава, но не забрава.
  • Прекрасно!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...