Тишината крещи (акростих)

Поэзия

1.2K 0 3

Тишината крещи във лицето ми

Истерична в смеха си разплакан, с

Шепи пълни самотата в сърцето ми

И ме кара да бягам... да бягам...

Но къде да се скрия от мислите?

Аз съм тук, а ти си там някъде,

Търсих толкова дълго следите ти...

Аз умирам... уморих се от чакане...

Грозен вик зашлеви ме... не искам да

Отварям отново очите си

Вече всичко видях... До поискване

От сърце ти изпращам сълзите си.

Разпилей ги (песъчинки на вятъра)

И не тръгвай мен да спасяваш,

Стигнах твърде далеч и не вярвам с

Този жест да ме върнеш. Надявам се

В друг живот някой теб да ограбва,

От сърцето ти обич да къса и на

Яве, и на сън да я нямаш

Гордостта... и във теб да се блъска

Любовта и тишината от нямане...

Аз сега ти прощавам, но другаде

С този грях ще живееш в очакване...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

reinbow (Биляна Битолска)

Благодаря

2013-11-21T08:58:15+02:00
dinko1963 (Динко)

Катя Филипова - Незабрава
Налей ми вино в чаша тънкостенна,
и приседни с усмивка неизменна.
Любими ти навярно имаш право,
сърцето свойта участ заслужава.

И някакси привиква с туй човекът,
крещи от тишина, мълчи от екот.
Дали позор ще срещниш или слава,
сърцето този изпит заслужава.

Целувай дълго глътката резлива,
безсмъртната любов из нас разлива,
Не можеш дълго, е до гроб тогава,
сърцето този празник заслужава.

На-на, на-на, на-на...

Далеч от теб или навеки със тебе,
спокойна ще дочакам всеки жребии.
Сърцето всеки жребии заслужава,
но не забрава, но не забрава.
Сърцето всеки жребии заслужава,
но не забрава, но не забрава.

2013-11-19T15:24:11+02:00
valqka (Валентин Василев)

Прекрасно!

2013-11-19T12:31:16+02:00