18 нояб. 2013 г., 18:45

Тишината крещи (акростих)

1.2K 0 3


Тишината крещи във лицето ми

Истерична в смеха си разплакан, с

Шепи пълни самотата в сърцето ми

И ме кара да бягам... да бягам...

Но къде да се скрия от мислите?

Аз съм тук, а ти си там някъде,

Търсих толкова дълго следите ти...

Аз умирам... уморих се от чакане...

Грозен вик зашлеви ме... не искам да

Отварям отново очите си

Вече всичко видях... До поискване

От сърце ти изпращам сълзите си.

Разпилей ги (песъчинки на вятъра)

И не тръгвай мен да спасяваш,

Стигнах твърде далеч и не вярвам с

Този жест да ме върнеш. Надявам се

В друг живот някой теб да ограбва,

От сърцето ти обич да къса и на

Яве, и на сън да я нямаш

Гордостта... и във теб да се блъска

Любовта и тишината от нямане...

Аз сега ти прощавам, но другаде

С този грях ще живееш в очакване...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биляна Битолска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря
  • Катя Филипова - Незабрава
    Налей ми вино в чаша тънкостенна,
    и приседни с усмивка неизменна.
    Любими ти навярно имаш право,
    сърцето свойта участ заслужава.

    И някакси привиква с туй човекът,
    крещи от тишина, мълчи от екот.
    Дали позор ще срещниш или слава,
    сърцето този изпит заслужава.

    Целувай дълго глътката резлива,
    безсмъртната любов из нас разлива,
    Не можеш дълго, е до гроб тогава,
    сърцето този празник заслужава.

    На-на, на-на, на-на...

    Далеч от теб или навеки със тебе,
    спокойна ще дочакам всеки жребии.
    Сърцето всеки жребии заслужава,
    но не забрава, но не забрава.
    Сърцето всеки жребии заслужава,
    но не забрава, но не забрава.
  • Прекрасно!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...