reinbow (Биляна Битолска) reinbow (Биляна Битолска)
34 564
Nov 18, 2013, 6:45 PM

Тишината крещи (акростих)

  Poetry
1.2K 0 3


Тишината крещи във лицето ми

Истерична в смеха си разплакан, с

Шепи пълни самотата в сърцето ми

И ме кара да бягам... да бягам...

Но къде да се скрия от мислите?

Аз съм тук, а ти си там някъде,

Търсих толкова дълго следите ти...

Аз умирам... уморих се от чакане...

Грозен вик зашлеви ме... не искам да

Отварям отново очите си

Вече всичко видях... До поискване

От сърце ти изпращам сълзите си.

Разпилей ги (песъчинки на вятъра)

И не тръгвай мен да спасяваш,

Стигнах твърде далеч и не вярвам с

Този жест да ме върнеш. Надявам се

В друг живот някой теб да ограбва,

От сърцето ти обич да къса и на

Яве, и на сън да я нямаш

Гордостта... и във теб да се блъска

Любовта и тишината от нямане...

Аз сега ти прощавам, но другаде

С този грях ще живееш в очакване...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Биляна Битолска All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • reinbow (Биляна Битолска)
    reinbow (Биляна Битолска)
    Благодаря
  • dinko1963 (Динко)
    dinko1963 (Динко)
    Катя Филипова - Незабрава
    Налей ми вино в чаша тънкостенна,
    и приседни с усмивка неизменна.
    Любими ти навярно имаш право,
    сърцето свойта участ заслужава.

    И някакси привиква с туй човекът,
    крещи от тишина, мълчи от екот.
    Дали позор ще срещниш или слава,
    сърцето този изпит заслужава.

    Целувай дълго глътката резлива,
    безсмъртната любов из нас разлива,
    Не можеш дълго, е до гроб тогава,
    сърцето този празник заслужава.

    На-на, на-на, на-на...

    Далеч от теб или навеки със тебе,
    спокойна ще дочакам всеки жребии.
    Сърцето всеки жребии заслужава,
    но не забрава, но не забрава.
    Сърцето всеки жребии заслужава,
    но не забрава, но не забрава.
  • valqka (Валентин Василев)
    valqka (Валентин Василев)
    Прекрасно!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0