18 ene 2012, 23:22

Тишината на нощта

Poesía » Otra

881 0 1

Вятър, вой в нощта,
болката отново е дошла.
Мрак и тишина,
това е то деня.

Таз килия тиха,
като дупка свита.
Ни прозорец има там,
има само мъка, срам.

Избяга щастието оттук,
отблъснах го като с юмрук.
Чудя се сега,
къде изчезна моята мечта?!

Нима светът се погуби,
или само аз се изгубих,
изгубих в тишината,
погълна мен самотата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

severianin (Валентин Чернев)

Тъгата, самотата, мировата скръб на 16 години е повече "комедия дел арте" - пак е изкуство, само че с маска. Но всички сме минали по този път. Важното е да се продължи нататък. Само че трябва много четене, трупане на поетическа култура, усвояване на чужди светове, прекосяване на чужди поетични езици...

2012-01-19T08:08:08+02:00

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0