Тишината на нощта

18 янв. 2012 г., 23:22

Поэзия » Другая

691 0 1

Вятър, вой в нощта,
болката отново е дошла.
Мрак и тишина,
това е то деня.

Таз килия тиха,
като дупка свита.
Ни прозорец има там,
има само мъка, срам.

Избяга щастието оттук,
отблъснах го като с юмрук.
Чудя се сега,
къде изчезна моята мечта?!

Нима светът се погуби,
или само аз се изгубих,
изгубих в тишината,
погълна мен самотата!

Свързани произведения

severianin (Валентин Чернев)

2012-01-19T08:08:08+02:00

Тъгата, самотата, мировата скръб на 16 години е повече "комедия дел арте" - пак е изкуство, само че с маска. Но всички сме минали по този път. Важното е да се продължи нататък. Само че трябва много четене, трупане на поетическа култура, усвояване на чужди светове, прекосяване на чужди поетични езици...

Тишината на нощта

Свързани произведения

Комментарии

Предложения