Вятър, вой в нощта,
болката отново е дошла.
Мрак и тишина,
това е то деня.
Таз килия тиха,
като дупка свита.
Ни прозорец има там,
има само мъка, срам.
Избяга щастието оттук,
отблъснах го като с юмрук.
Чудя се сега,
къде изчезна моята мечта?!
Нима светът се погуби,
или само аз се изгубих,
изгубих в тишината,
погълна мен самотата!
© Мистерия All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
