18.01.2012 г., 23:22

Тишината на нощта

875 0 1

Вятър, вой в нощта,
болката отново е дошла.
Мрак и тишина,
това е то деня.

Таз килия тиха,
като дупка свита.
Ни прозорец има там,
има само мъка, срам.

Избяга щастието оттук,
отблъснах го като с юмрук.
Чудя се сега,
къде изчезна моята мечта?!

Нима светът се погуби,
или само аз се изгубих,
изгубих в тишината,
погълна мен самотата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мистерия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъгата, самотата, мировата скръб на 16 години е повече "комедия дел арте" - пак е изкуство, само че с маска. Но всички сме минали по този път. Важното е да се продължи нататък. Само че трябва много четене, трупане на поетическа култура, усвояване на чужди светове, прекосяване на чужди поетични езици...

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...