8 nov 2004, 15:35

тишината на умиращото всичко

  Poesía
1.3K 0 1

Тишината на умиращото всичко


Тихо е.
Мозъкът ми не е свикнал.
Той се нуждае от дозата си.
Мечтае поне за една линия - война.

Жената до мен казва,
че ме е обича.
Това, най-вероятно е прекрасно.
Не зная какво да й кажа.

Тихо е.
Всичкото ми не е свикнало.
То се нуждае от онзи шум,
от всички улични псувни.
Трябва да види всички онези еднокраки просяци,
тъжните баби,
продаващи цветя в краката ти.
Цветя,които ти идва да стъпчеш,
защото ти пречат да минеш!
Защото ти пречат да бързаш към кръчмата...
Тихо е.
Трябва нещо да се случи,
иначе ще полудея!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...