8 nov 2004, 15:35

тишината на умиращото всичко

  Poesía
1.3K 0 1

Тишината на умиращото всичко


Тихо е.
Мозъкът ми не е свикнал.
Той се нуждае от дозата си.
Мечтае поне за една линия - война.

Жената до мен казва,
че ме е обича.
Това, най-вероятно е прекрасно.
Не зная какво да й кажа.

Тихо е.
Всичкото ми не е свикнало.
То се нуждае от онзи шум,
от всички улични псувни.
Трябва да види всички онези еднокраки просяци,
тъжните баби,
продаващи цветя в краката ти.
Цветя,които ти идва да стъпчеш,
защото ти пречат да минеш!
Защото ти пречат да бързаш към кръчмата...
Тихо е.
Трябва нещо да се случи,
иначе ще полудея!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...