8.11.2004 г., 15:35

тишината на умиращото всичко

1.3K 0 1

Тишината на умиращото всичко


Тихо е.
Мозъкът ми не е свикнал.
Той се нуждае от дозата си.
Мечтае поне за една линия - война.

Жената до мен казва,
че ме е обича.
Това, най-вероятно е прекрасно.
Не зная какво да й кажа.

Тихо е.
Всичкото ми не е свикнало.
То се нуждае от онзи шум,
от всички улични псувни.
Трябва да види всички онези еднокраки просяци,
тъжните баби,
продаващи цветя в краката ти.
Цветя,които ти идва да стъпчеш,
защото ти пречат да минеш!
Защото ти пречат да бързаш към кръчмата...
Тихо е.
Трябва нещо да се случи,
иначе ще полудея!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...