Nov 8, 2004, 3:35 PM

тишината на умиращото всичко

  Poetry
1.3K 0 1

Тишината на умиращото всичко


Тихо е.
Мозъкът ми не е свикнал.
Той се нуждае от дозата си.
Мечтае поне за една линия - война.

Жената до мен казва,
че ме е обича.
Това, най-вероятно е прекрасно.
Не зная какво да й кажа.

Тихо е.
Всичкото ми не е свикнало.
То се нуждае от онзи шум,
от всички улични псувни.
Трябва да види всички онези еднокраки просяци,
тъжните баби,
продаващи цветя в краката ти.
Цветя,които ти идва да стъпчеш,
защото ти пречат да минеш!
Защото ти пречат да бързаш към кръчмата...
Тихо е.
Трябва нещо да се случи,
иначе ще полудея!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...