Тишината ти
в мойта проговори,
разкривайки ми
ведрите простори
за онез,
безброй постъпки,
които се превърнаха
в стъпки
из душевния покой омаен,
дарен от тебе
като траен,
че ти,
оставаща си
все различна,
не можеш
да си безразлична
и, в опита си
да те разгадая,
почувствах
твоята омая
в достигната
от двамата Вселена,
деликатно,
в усилие споделена-
чрез слово
хората да буди,
а който не разбира,
да се чуди.
© Валери Рибаров Todos los derechos reservados