19 jun 2006, 8:26

Тишината ти в мойта проговори

  Poesía
919 0 12




 

Тишината ти

в мойта проговори,

разкривайки ми

ведрите простори

за онез,

безброй постъпки,

които се превърнаха

в стъпки

из душевния покой омаен,

дарен от тебе

като траен,

че ти,

оставаща си

все различна,

не можеш

да си безразлична

и, в опита си

да те разгадая,

почувствах

твоята омая

в достигната

от двамата Вселена,

деликатно,

в усилие споделена-

чрез слово

хората да буди,

а който не разбира,

да се чуди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...