19.06.2006 г., 8:26

Тишината ти в мойта проговори

916 0 12




 

Тишината ти

в мойта проговори,

разкривайки ми

ведрите простори

за онез,

безброй постъпки,

които се превърнаха

в стъпки

из душевния покой омаен,

дарен от тебе

като траен,

че ти,

оставаща си

все различна,

не можеш

да си безразлична

и, в опита си

да те разгадая,

почувствах

твоята омая

в достигната

от двамата Вселена,

деликатно,

в усилие споделена-

чрез слово

хората да буди,

а който не разбира,

да се чуди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...