Тишината ти
в мойта проговори,
разкривайки ми
ведрите простори
за онез,
безброй постъпки,
които се превърнаха
в стъпки
из душевния покой омаен,
дарен от тебе
като траен,
че ти,
оставаща си
все различна,
не можеш
да си безразлична
и, в опита си
да те разгадая,
почувствах
твоята омая
в достигната
от двамата Вселена,
деликатно,
в усилие споделена-
чрез слово
хората да буди,
а който не разбира,
да се чуди.
© Валери Рибаров All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
