Тишината ти
в мойта проговори,
разкривайки ми
ведрите простори
за онез,
безброй постъпки,
които се превърнаха
в стъпки
из душевния покой омаен,
дарен от тебе
като траен,
че ти,
оставаща си
все различна,
не можеш
да си безразлична
и, в опита си
да те разгадая,
почувствах
твоята омая
в достигната
от двамата Вселена,
деликатно,
в усилие споделена-
чрез слово
хората да буди,
а който не разбира,
да се чуди.
© Валери Рибаров All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
