17 ago 2008, 22:31

Тишината в теб

  Poesía » Otra
1.6K 0 9
Мълчиш.
И гледаш ме незнаен.
Изгубил себе си във мен.

Усмихваш се.
Наивен и нехаен.
Погребваш нощ във своя ден.

И бягаш.
От горчиви истини.
Затворил на инат очите си.
Нима си мислиш, че ще се спасиш
от смъртоностните житейски изстрели?

Мълчиш.
И гледаш, но дали ме виждаш?
Спокоен, приютен във своя свят.
Дали ще оживееш нейде? Някога?
Дали ще бъдеш някой пак?

Говориш.
Ала не те слушам.
Къде си? И какво си?
Аз не те познавам.
Говориш ми.
Дори не виждаш,
че сенките ми в спомен избледняват.

Говориш.
Замълчи.
Аз искам твойта тишина да чуя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • прекрасно!!!6 от мен
  • Добра си,караш ме да си предствям отдавна преживени спомени с жена която променяше животи!Поздрави!
  • "Нима си мислиш, че ще се спасиш
    от смъртоносните житейски истрели"
    Много силно! Поздрав! Супер е!
  • ...докато тишината проговори...
    Прекрасно...с обич
  • Говори, говори тишината...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...