Тишината в теб
Мълчиш.
И гледаш ме незнаен.
Изгубил себе си във мен.
Усмихваш се.
Наивен и нехаен.
Погребваш нощ във своя ден.
И бягаш.
От горчиви истини.
Затворил на инат очите си.
Нима си мислиш, че ще се спасиш
от смъртоностните житейски изстрели?
Мълчиш.
И гледаш, но дали ме виждаш?
Спокоен, приютен във своя свят.
Дали ще оживееш нейде? Някога?
Дали ще бъдеш някой пак?
Говориш.
Ала не те слушам.
Къде си? И какво си?
Аз не те познавам.
Говориш ми.
Дори не виждаш,
че сенките ми в спомен избледняват.
Говориш.
Замълчи.
Аз искам твойта тишина да чуя.
И гледаш ме незнаен.
Изгубил себе си във мен.
Усмихваш се.
Наивен и нехаен.
Погребваш нощ във своя ден.
И бягаш.
От горчиви истини.
Затворил на инат очите си.
Нима си мислиш, че ще се спасиш
от смъртоностните житейски изстрели?
Мълчиш.
И гледаш, но дали ме виждаш?
Спокоен, приютен във своя свят.
Дали ще оживееш нейде? Някога?
Дали ще бъдеш някой пак?
Говориш.
Ала не те слушам.
Къде си? И какво си?
Аз не те познавам.
Говориш ми.
Дори не виждаш,
че сенките ми в спомен избледняват.
Говориш.
Замълчи.
Аз искам твойта тишина да чуя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
