17 авг. 2008 г., 22:31

Тишината в теб

1.6K 0 9
Мълчиш.
И гледаш ме незнаен.
Изгубил себе си във мен.

Усмихваш се.
Наивен и нехаен.
Погребваш нощ във своя ден.

И бягаш.
От горчиви истини.
Затворил на инат очите си.
Нима си мислиш, че ще се спасиш
от смъртоностните житейски изстрели?

Мълчиш.
И гледаш, но дали ме виждаш?
Спокоен, приютен във своя свят.
Дали ще оживееш нейде? Някога?
Дали ще бъдеш някой пак?

Говориш.
Ала не те слушам.
Къде си? И какво си?
Аз не те познавам.
Говориш ми.
Дори не виждаш,
че сенките ми в спомен избледняват.

Говориш.
Замълчи.
Аз искам твойта тишина да чуя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • прекрасно!!!6 от мен
  • Добра си,караш ме да си предствям отдавна преживени спомени с жена която променяше животи!Поздрави!
  • "Нима си мислиш, че ще се спасиш
    от смъртоносните житейски истрели"
    Много силно! Поздрав! Супер е!
  • ...докато тишината проговори...
    Прекрасно...с обич
  • Говори, говори тишината...

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...