17 авг. 2008 г., 22:31

Тишината в теб

1.6K 0 9
Мълчиш.
И гледаш ме незнаен.
Изгубил себе си във мен.

Усмихваш се.
Наивен и нехаен.
Погребваш нощ във своя ден.

И бягаш.
От горчиви истини.
Затворил на инат очите си.
Нима си мислиш, че ще се спасиш
от смъртоностните житейски изстрели?

Мълчиш.
И гледаш, но дали ме виждаш?
Спокоен, приютен във своя свят.
Дали ще оживееш нейде? Някога?
Дали ще бъдеш някой пак?

Говориш.
Ала не те слушам.
Къде си? И какво си?
Аз не те познавам.
Говориш ми.
Дори не виждаш,
че сенките ми в спомен избледняват.

Говориш.
Замълчи.
Аз искам твойта тишина да чуя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • прекрасно!!!6 от мен
  • Добра си,караш ме да си предствям отдавна преживени спомени с жена която променяше животи!Поздрави!
  • "Нима си мислиш, че ще се спасиш
    от смъртоносните житейски истрели"
    Много силно! Поздрав! Супер е!
  • ...докато тишината проговори...
    Прекрасно...с обич
  • Говори, говори тишината...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...