31 oct 2025, 11:34

Тишина

  Poesía
232 2 0

От всякакви лъжи навред,

в душата си не виждам ред.

Уморен, дълбоко наранен,

с купища вина и чувство на тъга,

душа обикалям аз света.

 

Чувам дъжда навън, усещам плача в мен.

Искам да забравя и да се избавя от празнотата.

Ще потърся аз утеха в тишината.

В тишината ще потърся аз покоя,

в тишината ще намеря друга роля.

 

Вслушах се в тишината и чудни думи там дочух —

не от хорските усти,

а истината крие се дълбоко в нашите души.

За свойте чувства не тъжи —

те са твойте очи.

Чрез чувствата си святи ще усетиш,

накъде светът се клати.

Не забравяй, а помни:

за грешките на другите недей себе си наказва, а прости.

 

Прости с любов, прости с надежда,

не оставяй мъката да те навежда.

Утрешния ден с радост прегърни

и нека бъде старт за новите мечти.

Вгледай се в новата зора,

вслушай се в своята душа —

там ще откриеш мъдростта,

която времето гради в тишина.

 

П.Петров

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Петров Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

La obra participa en el concurso:

27 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...