Тишина
От всякакви лъжи навред,
в душата си не виждам ред.
Уморен, дълбоко наранен,
с купища вина и чувство на тъга,
душа обикалям аз света.
Чувам дъжда навън, усещам плача в мен.
Искам да забравя и да се избавя от празнотата.
Ще потърся аз утеха в тишината.
В тишината ще потърся аз покоя,
в тишината ще намеря друга роля.
Вслушах се в тишината и чудни думи там дочух —
не от хорските усти,
а истината крие се дълбоко в нашите души.
За свойте чувства не тъжи —
те са твойте очи.
Чрез чувствата си святи ще усетиш,
накъде светът се клати.
Не забравяй, а помни:
за грешките на другите недей себе си наказва, а прости.
Прости с любов, прости с надежда,
не оставяй мъката да те навежда.
Утрешния ден с радост прегърни
и нека бъде старт за новите мечти.
Вгледай се в новата зора,
вслушай се в своята душа —
там ще откриеш мъдростта,
която времето гради в тишина.
П.Петров
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петър Петров Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ