Тишина

От всякакви лъжи навред,

в душата си не виждам ред.

Уморен, дълбоко наранен,

с купища вина и чувство на тъга,

душа обикалям аз света.

Чувам дъжда навън, усещам плача в мен.

Искам да забравя и да се избавя от празнотата.

Ще потърся аз утеха в тишината.

В тишината ще потърся аз покоя,

в тишината ще намеря друга роля.

Вслушах се в тишината и чудни думи там дочух —

не от хорските усти,

а истината крие се дълбоко в нашите души.

За свойте чувства не тъжи —

те са твойте очи.

Чрез чувствата си святи ще усетиш,

накъде светът се клати.

Не забравяй, а помни:

за грешките на другите недей себе си наказва, а прости.

Прости с любов, прости с надежда,

не оставяй мъката да те навежда.

Утрешния ден с радост прегърни

и нека бъде старт за новите мечти.

Вгледай се в новата зора,

вслушай се в своята душа —

там ще откриеш мъдростта,

която времето гради в тишина.

П.Петров