2 nov 2025, 19:06

Тишината, която остави...

259 1 2

Тишината, която ти ми остави

ме научи да съм твърда като дъб.

Да не допускам разни дребни твари

от обувките да ме изваждат всеки път.

 

През сито да пилеят любовта ми,

после мен на шиш да ме въртят.

Да звуча като разстроено пиано –

когато грабят с шепи без да ме щадят.

 

Научих се от свое име да се уважавам.

Да се завръщам към изконния си път.

На моята душа от хляба да раздавам.

Богатствата у мен да се множат.

 

Ах, толкова научих в тишината,

че даровете веч ръцете ми не ги държат...

Когато някой ти краде от светлината –

редно е без него напред да продължиш.

АЛБЕНА ИВАНОВА

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Тодорова Иванова Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

La obra participa en el concurso:

22 Puesto

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви за подробния и градивен анализ на моето стихотворение!Много ми хареса! Вникнали сте в самата същност на моята душевна нагласа и емоционално вдъхновение!
  • АНАЛИЗ

    1. Основна тема

    Стихотворението носи силна тема:
    болката от разочарованата любов, която се превръща в вътрешна сила и самоуважение.
    Тишината — обикновено символ на празнота — тук се явява учител, пространство за озарение и израстване.

    2. Образи и символи

    Дъбът – символ на устойчивост, зрелост, коренна сила. Лирическият говорител вече не се огъва, а стои стабилно.

    „Дребни твари“ – метафора за хора или действия, които подкопават самочувствието; дребнавост, която изтощава.

    Разстроено пиано – образ на душевно разкъсано звучене, емоционална дисхармония.

    Сито – символ на това да бъде „пресявана“ или „използвана“, да се губи нещо ценно.

    Хлябът на душата – образ на доброта, духовна щедрост.

    Светлината – сила, ценност, вътрешна енергия, която не бива да бъде отнемана.


    3. Стил

    Стилът е:

    директен

    емоционален

    самоуверен

    образен

    с лека народнопесенна интон

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...