Тишината, която остави...
Тишината, която ти ми остави
ме научи да съм твърда като дъб.
Да не допускам разни дребни твари
от обувките да ме изваждат всеки път.
През сито да пилеят любовта ми,
после мен на шиш да ме въртят.
Да звуча като разстроено пиано –
когато грабят с шепи без да ме щадят.
Научих се от свое име да се уважавам.
Да се завръщам към изконния си път.
На моята душа от хляба да раздавам.
Богатствата у мен да се множат.
Ах, толкова научих в тишината,
че даровете веч ръцете ми не ги държат...
Когато някой ти краде от светлината –
редно е без него напред да продължиш.
АЛБЕНА ИВАНОВА
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Тодорова Иванова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ