АлбенатодороваИванов (Албена Тодорова Иванова) АлбенатодороваИванов (Албена Тодорова Иванова)
1 10
2.11.2025 г., 19:06

Тишината, която остави...

261 1 2

Тишината, която ти ми остави

ме научи да съм твърда като дъб.

Да не допускам разни дребни твари

от обувките да ме изваждат всеки път.

 

През сито да пилеят любовта ми,

после мен на шиш да ме въртят.

Да звуча като разстроено пиано –

когато грабят с шепи без да ме щадят.

 

Научих се от свое име да се уважавам.

Да се завръщам към изконния си път.

На моята душа от хляба да раздавам.

Богатствата у мен да се множат.

 

Ах, толкова научих в тишината,

че даровете веч ръцете ми не ги държат...

Когато някой ти краде от светлината –

редно е без него напред да продължиш.

АЛБЕНА ИВАНОВА

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Тодорова Иванова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Произведението е участник в конкурса:

В тишината се раждат думите

22 място

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • АлбенатодороваИванов (Албена Тодорова Иванова)
    АлбенатодороваИванов (Албена Тодорова Иванова)
    Благодаря Ви за подробния и градивен анализ на моето стихотворение!Много ми хареса! Вникнали сте в самата същност на моята душевна нагласа и емоционално вдъхновение!
  • screaman (Атанас Димитров)
    screaman (Атанас Димитров)
    АНАЛИЗ

    1. Основна тема

    Стихотворението носи силна тема:
    болката от разочарованата любов, която се превръща в вътрешна сила и самоуважение.
    Тишината — обикновено символ на празнота — тук се явява учител, пространство за озарение и израстване.

    2. Образи и символи

    Дъбът – символ на устойчивост, зрелост, коренна сила. Лирическият говорител вече не се огъва, а стои стабилно.

    „Дребни твари“ – метафора за хора или действия, които подкопават самочувствието; дребнавост, която изтощава.

    Разстроено пиано – образ на душевно разкъсано звучене, емоционална дисхармония.

    Сито – символ на това да бъде „пресявана“ или „използвана“, да се губи нещо ценно.

    Хлябът на душата – образ на доброта, духовна щедрост.

    Светлината – сила, ценност, вътрешна енергия, която не бива да бъде отнемана.


    3. Стил

    Стилът е:

    директен

    емоционален

    самоуверен

    образен

    с лека народнопесенна интон

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.7K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0