2 нояб. 2025 г., 19:06

Тишината, която остави...

262 1 2

Тишината, която ти ми остави

ме научи да съм твърда като дъб.

Да не допускам разни дребни твари

от обувките да ме изваждат всеки път.

 

През сито да пилеят любовта ми,

после мен на шиш да ме въртят.

Да звуча като разстроено пиано –

когато грабят с шепи без да ме щадят.

 

Научих се от свое име да се уважавам.

Да се завръщам към изконния си път.

На моята душа от хляба да раздавам.

Богатствата у мен да се множат.

 

Ах, толкова научих в тишината,

че даровете веч ръцете ми не ги държат...

Когато някой ти краде от светлината –

редно е без него напред да продължиш.

АЛБЕНА ИВАНОВА

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Тодорова Иванова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Произведение участвует в конкурсе:

22 место

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви за подробния и градивен анализ на моето стихотворение!Много ми хареса! Вникнали сте в самата същност на моята душевна нагласа и емоционално вдъхновение!
  • АНАЛИЗ

    1. Основна тема

    Стихотворението носи силна тема:
    болката от разочарованата любов, която се превръща в вътрешна сила и самоуважение.
    Тишината — обикновено символ на празнота — тук се явява учител, пространство за озарение и израстване.

    2. Образи и символи

    Дъбът – символ на устойчивост, зрелост, коренна сила. Лирическият говорител вече не се огъва, а стои стабилно.

    „Дребни твари“ – метафора за хора или действия, които подкопават самочувствието; дребнавост, която изтощава.

    Разстроено пиано – образ на душевно разкъсано звучене, емоционална дисхармония.

    Сито – символ на това да бъде „пресявана“ или „използвана“, да се губи нещо ценно.

    Хлябът на душата – образ на доброта, духовна щедрост.

    Светлината – сила, ценност, вътрешна енергия, която не бива да бъде отнемана.


    3. Стил

    Стилът е:

    директен

    емоционален

    самоуверен

    образен

    с лека народнопесенна интон

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...