Тишината, която остави...
Тишината, която ти ми остави
ме научи да съм твърда като дъб.
Да не допускам разни дребни твари
от обувките да ме изваждат всеки път.
През сито да пилеят любовта ми,
после мен на шиш да ме въртят.
Да звуча като разстроено пиано –
когато грабят с шепи без да ме щадят.
Научих се от свое име да се уважавам.
Да се завръщам към изконния си път.
На моята душа от хляба да раздавам.
Богатствата у мен да се множат.
Ах, толкова научих в тишината,
че даровете веч ръцете ми не ги държат...
Когато някой ти краде от светлината –
редно е без него напред да продължиш.
АЛБЕНА ИВАНОВА
© Албена Тодорова Иванова All rights reserved. ✍️ No AI Used