Nov 2, 2025, 7:06 PM

Тишината, която остави...

260 1 2

Тишината, която ти ми остави

ме научи да съм твърда като дъб.

Да не допускам разни дребни твари

от обувките да ме изваждат всеки път.

 

През сито да пилеят любовта ми,

после мен на шиш да ме въртят.

Да звуча като разстроено пиано –

когато грабят с шепи без да ме щадят.

 

Научих се от свое име да се уважавам.

Да се завръщам към изконния си път.

На моята душа от хляба да раздавам.

Богатствата у мен да се множат.

 

Ах, толкова научих в тишината,

че даровете веч ръцете ми не ги държат...

Когато някой ти краде от светлината –

редно е без него напред да продължиш.

АЛБЕНА ИВАНОВА

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Тодорова Иванова All rights reserved. ✍️ No AI Used

The work is a contestant:

22 place

Comments

Comments

  • Благодаря Ви за подробния и градивен анализ на моето стихотворение!Много ми хареса! Вникнали сте в самата същност на моята душевна нагласа и емоционално вдъхновение!
  • АНАЛИЗ

    1. Основна тема

    Стихотворението носи силна тема:
    болката от разочарованата любов, която се превръща в вътрешна сила и самоуважение.
    Тишината — обикновено символ на празнота — тук се явява учител, пространство за озарение и израстване.

    2. Образи и символи

    Дъбът – символ на устойчивост, зрелост, коренна сила. Лирическият говорител вече не се огъва, а стои стабилно.

    „Дребни твари“ – метафора за хора или действия, които подкопават самочувствието; дребнавост, която изтощава.

    Разстроено пиано – образ на душевно разкъсано звучене, емоционална дисхармония.

    Сито – символ на това да бъде „пресявана“ или „използвана“, да се губи нещо ценно.

    Хлябът на душата – образ на доброта, духовна щедрост.

    Светлината – сила, ценност, вътрешна енергия, която не бива да бъде отнемана.


    3. Стил

    Стилът е:

    директен

    емоционален

    самоуверен

    образен

    с лека народнопесенна интон

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...