9 nov 2025, 10:15

Тишината, която остави любовта

  Poesía
143 0 0

Тишината, която остави любовта

 

Тишината, която остави тази моя любов,

не е празнота —

а тихо ехо, което още диша.

Като последен шепот,

захванат между две сърца,

които вече не си говорят,

а само помнят.

 

Думи, разпилени в тишината —

недописани, недоизречени,

висят във въздуха като перца

от птица, която отлетя прекалено високо.

Всяка дума — спомен.

Всяка пауза — белег.

 

Лунното сияние се плъзга по прозореца

като пръст по стара рана.

Не боли,

но напомня.

И в тази светлина

спомените не са черни —

а сребърни,

меки,

кръжащи като прах над старо пиано.

 

И ако някога любовта се върне,

нека ме намери така —

със сърце, което не моли,

а само тихо свети,

защото е научило

че някои тишини

са по-силни от думите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Димитров Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...