Тишината, която остави любовта
Тишината, която остави любовта
Тишината, която остави тази моя любов,
не е празнота —
а тихо ехо, което още диша.
Като последен шепот,
захванат между две сърца,
които вече не си говорят,
а само помнят.
Думи, разпилени в тишината —
недописани, недоизречени,
висят във въздуха като перца
от птица, която отлетя прекалено високо.
Всяка дума — спомен.
Всяка пауза — белег.
Лунното сияние се плъзга по прозореца
като пръст по стара рана.
Не боли,
но напомня.
И в тази светлина
спомените не са черни —
а сребърни,
меки,
кръжащи като прах над старо пиано.
И ако някога любовта се върне,
нека ме намери така —
със сърце, което не моли,
а само тихо свети,
защото е научило
че някои тишини
са по-силни от думите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атанас Димитров Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ