9.11.2025 г., 10:15

Тишината, която остави любовта

141 0 0

Тишината, която остави любовта

 

Тишината, която остави тази моя любов,

не е празнота —

а тихо ехо, което още диша.

Като последен шепот,

захванат между две сърца,

които вече не си говорят,

а само помнят.

 

Думи, разпилени в тишината —

недописани, недоизречени,

висят във въздуха като перца

от птица, която отлетя прекалено високо.

Всяка дума — спомен.

Всяка пауза — белег.

 

Лунното сияние се плъзга по прозореца

като пръст по стара рана.

Не боли,

но напомня.

И в тази светлина

спомените не са черни —

а сребърни,

меки,

кръжащи като прах над старо пиано.

 

И ако някога любовта се върне,

нека ме намери така —

със сърце, което не моли,

а само тихо свети,

защото е научило

че някои тишини

са по-силни от думите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Димитров Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...