Nov 9, 2025, 10:15 AM

Тишината, която остави любовта

  Poetry
142 0 0

Тишината, която остави любовта

 

Тишината, която остави тази моя любов,

не е празнота —

а тихо ехо, което още диша.

Като последен шепот,

захванат между две сърца,

които вече не си говорят,

а само помнят.

 

Думи, разпилени в тишината —

недописани, недоизречени,

висят във въздуха като перца

от птица, която отлетя прекалено високо.

Всяка дума — спомен.

Всяка пауза — белег.

 

Лунното сияние се плъзга по прозореца

като пръст по стара рана.

Не боли,

но напомня.

И в тази светлина

спомените не са черни —

а сребърни,

меки,

кръжащи като прах над старо пиано.

 

И ако някога любовта се върне,

нека ме намери така —

със сърце, което не моли,

а само тихо свети,

защото е научило

че някои тишини

са по-силни от думите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Димитров All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...