22 ago 2023, 8:53

Титан

410 1 0

Любов голяма ме заряза.

Ей тъй, набързо, на майтап.

Сякаш влакът ме премаза.

Бях божество, сега съм скраб.

 

Исках от мъка вино да пия,

после с колата да се разбия.

Да се гръмна право в челОто,

отрова да пия и ритна кросното.

 

После си казах-що зарад тая

аз да обирам накрая калая?

Нека се кефи, нека се густи,

има милиони все хубави фусти.

 

Нека охолно живот си живей.

Даже от мен далече, далече.

Та ти си поет, е не корифей...

Я се стегни, изправи се, човече!

 

Тя, любовта, не ще ти избяга.

Ще я намериш, за туй си призван.

Трябва да имаш във словото тяга

и пак ще бъдеш любовен титан!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Янков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...