Любов голяма ме заряза.

Ей тъй, набързо, на майтап.

Сякаш влакът ме премаза.

Бях божество, сега съм скраб.

Исках от мъка вино да пия,

после с колата да се разбия.

Да се гръмна право в челОто,

отрова да пия и ритна кросното.

После си казах-що зарад тая

аз да обирам накрая калая?

Нека се кефи, нека се густи,

има милиони все хубави фусти.

Нека охолно живот си живей.

Даже от мен далече, далече.

Та ти си поет, е не корифей...

Я се стегни, изправи се, човече!

Тя, любовта, не ще ти избяга.

Ще я намериш, за туй си призван.

Трябва да имаш във словото тяга

и пак ще бъдеш любовен титан!