22 авг. 2023 г., 08:53

Титан

408 1 0

Любов голяма ме заряза.

Ей тъй, набързо, на майтап.

Сякаш влакът ме премаза.

Бях божество, сега съм скраб.

 

Исках от мъка вино да пия,

после с колата да се разбия.

Да се гръмна право в челОто,

отрова да пия и ритна кросното.

 

После си казах-що зарад тая

аз да обирам накрая калая?

Нека се кефи, нека се густи,

има милиони все хубави фусти.

 

Нека охолно живот си живей.

Даже от мен далече, далече.

Та ти си поет, е не корифей...

Я се стегни, изправи се, човече!

 

Тя, любовта, не ще ти избяга.

Ще я намериш, за туй си призван.

Трябва да имаш във словото тяга

и пак ще бъдеш любовен титан!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Янков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....