fragola (Дида Христозова)
62 135
20 jul 2010, 22:52

Тлен 

  Poesía » De amor
836 0 4

Аз тленна съм...
прости ми този грях
и болката, дълбаеща проказа
с това, че твоя бях - 
по-влюбена,
по-болна от зараза!

А тленна съм,
усещаш ли ме жива?
Духовна ли ме търсиш във ефир?
Понякога и тялом съм красива...
Сред камъните 
виждаш ли сапфир?

И тленна съм -
обичам и с кръвта си,
с ръцете си дарявам ти нега
и устните ти паря със дъха си...
Сълзите ми...
усещаш ли в дъжда?

Виж, тленна съм!
Не с мисли ме докосвай -
прегръдките копнея ти в нощта
и буден със любов ме омагьосвай...
На тялото ти 
липсва ми страстта!

Хей, тленна съм,
не ме наричай Блян!
В сърцето ми във хрипове кървиш,
проклинайки живота пропилян,
далечен щом...
изплашено стоиш!

Обичам те!
Душата ми е рай, 
но огънят ми в Ада е роден
и моля се смъртта да не е край...
Но днес съм тук
и виж ме - аз съм тлен...!

© Дида Христозова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??