20.07.2010 г., 22:52 ч.

Тлен 

  Поезия » Любовна
838 0 4

Аз тленна съм...
прости ми този грях
и болката, дълбаеща проказа
с това, че твоя бях - 
по-влюбена,
по-болна от зараза!

А тленна съм,
усещаш ли ме жива?
Духовна ли ме търсиш във ефир?
Понякога и тялом съм красива...
Сред камъните 
виждаш ли сапфир?

И тленна съм -
обичам и с кръвта си,
с ръцете си дарявам ти нега
и устните ти паря със дъха си...
Сълзите ми...
усещаш ли в дъжда?

Виж, тленна съм!
Не с мисли ме докосвай -
прегръдките копнея ти в нощта
и буден със любов ме омагьосвай...
На тялото ти 
липсва ми страстта!

Хей, тленна съм,
не ме наричай Блян!
В сърцето ми във хрипове кървиш,
проклинайки живота пропилян,
далечен щом...
изплашено стоиш!

Обичам те!
Душата ми е рай, 
но огънят ми в Ада е роден
и моля се смъртта да не е край...
Но днес съм тук
и виж ме - аз съм тлен...!

© Дида Христозова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??