Тлен
Аз тленна съм...
прости ми този грях
и болката, дълбаеща проказа
с това, че твоя бях -
по-влюбена,
по-болна от зараза!
А тленна съм,
усещаш ли ме жива?
Духовна ли ме търсиш във ефир?
Понякога и тялом съм красива...
Сред камъните
виждаш ли сапфир?
И тленна съм -
обичам и с кръвта си,
с ръцете си дарявам ти нега
и устните ти паря със дъха си...
Сълзите ми...
усещаш ли в дъжда?
Виж, тленна съм!
Не с мисли ме докосвай -
прегръдките копнея ти в нощта
и буден със любов ме омагьосвай...
На тялото ти
липсва ми страстта!
Хей, тленна съм,
не ме наричай Блян!
В сърцето ми във хрипове кървиш,
проклинайки живота пропилян,
далечен щом...
изплашено стоиш!
Обичам те!
Душата ми е рай,
но огънят ми в Ада е роден
и моля се смъртта да не е край...
Но днес съм тук
и виж ме - аз съм тлен...!
© Дида Христозова All rights reserved.
