26 oct 2010, 21:39

То...

  Poesía
768 0 0

То…

 

Безкрайна черна дупка,

безброй проляти сълзи,

вечно тук нещо ще тупка

и в прахта ще пълзи...

 

В забравения свят

на лъжи и радост

съществата се гневят,

преди лицата им да пребледнеят…

 

Бледост в очите,

лудост в главите,

гняв в сърцата,

болка в душите…

 

Само едно лунно същество

живее спокойно…

То не притежава могъщество,

за забравения свят то е било недостойно...

 

В него жар пламти,

в него яростта гори,

в него животът блика

и любовта свети...

 

Но то е самò,

самò и незначително!

То е почти недоловимо,

то живее мъчително...

 

24.07.2010

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Грозното Патенце Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...