26 oct 2010, 21:39

То...

  Poesía
769 0 0

То…

 

Безкрайна черна дупка,

безброй проляти сълзи,

вечно тук нещо ще тупка

и в прахта ще пълзи...

 

В забравения свят

на лъжи и радост

съществата се гневят,

преди лицата им да пребледнеят…

 

Бледост в очите,

лудост в главите,

гняв в сърцата,

болка в душите…

 

Само едно лунно същество

живее спокойно…

То не притежава могъщество,

за забравения свят то е било недостойно...

 

В него жар пламти,

в него яростта гори,

в него животът блика

и любовта свети...

 

Но то е самò,

самò и незначително!

То е почти недоловимо,

то живее мъчително...

 

24.07.2010

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Грозното Патенце Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...