26.10.2010 г., 21:39

То...

763 0 0

То…

 

Безкрайна черна дупка,

безброй проляти сълзи,

вечно тук нещо ще тупка

и в прахта ще пълзи...

 

В забравения свят

на лъжи и радост

съществата се гневят,

преди лицата им да пребледнеят…

 

Бледост в очите,

лудост в главите,

гняв в сърцата,

болка в душите…

 

Само едно лунно същество

живее спокойно…

То не притежава могъщество,

за забравения свят то е било недостойно...

 

В него жар пламти,

в него яростта гори,

в него животът блика

и любовта свети...

 

Но то е самò,

самò и незначително!

То е почти недоловимо,

то живее мъчително...

 

24.07.2010

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Грозното Патенце Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...