26.10.2010 г., 21:39

То...

767 0 0

То…

 

Безкрайна черна дупка,

безброй проляти сълзи,

вечно тук нещо ще тупка

и в прахта ще пълзи...

 

В забравения свят

на лъжи и радост

съществата се гневят,

преди лицата им да пребледнеят…

 

Бледост в очите,

лудост в главите,

гняв в сърцата,

болка в душите…

 

Само едно лунно същество

живее спокойно…

То не притежава могъщество,

за забравения свят то е било недостойно...

 

В него жар пламти,

в него яростта гори,

в него животът блика

и любовта свети...

 

Но то е самò,

самò и незначително!

То е почти недоловимо,

то живее мъчително...

 

24.07.2010

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Грозното Патенце Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...