То...

То…

Безкрайна черна дупка,

безброй проляти сълзи,

вечно тук нещо ще тупка

и в прахта ще пълзи...

В забравения свят

на лъжи и радост

съществата се гневят,

преди лицата им да пребледнеят…

Бледост в очите,

лудост в главите,

гняв в сърцата,

болка в душите…

Само едно лунно същество

живее спокойно…

То не притежава могъщество,

за забравения свят то е било недостойно...

В него жар пламти,

в него яростта гори,

в него животът блика

и любовта свети...

Но то е самò,

самò и незначително!

То е почти недоловимо,

то живее мъчително...

24.07.2010