5 jul 2013, 21:22  

To 

  Poesía
1124 0 25

                    TO

Упоена съм трайно от мириса
на море и на диви череши.
Лудна  детството в моите ириси.
Ще се пръсне от  гъдел и смешно.

То прeлива във смях и лъчения,
спуска  сребърна котва в очите.
После в някакво стихотворение
пие изворчето на сълзите.


То прескача оградите телени.
И се губи по залез, до мръкнало.
С коленца се завръща, обелени,
а и блузката бяла, размъкната.

По нослето му лунички греят.
Стиска в шепата кремъчно камъче,
стъкълце и перо. И си пее
в  свойто царство от пясъчни замъци.

... Ще се пъхна в онез панталонки,
че и в блузката. Не отесняват!
Пазя в джобчето шепа  бонбонки.
И мечтата си... Жива и цяла!


© Алина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??