To
TO
Упоена съм трайно от мириса
на море и на диви череши.
Лудна детството в моите ириси.
Ще се пръсне от гъдел и смешно.
То прeлива във смях и лъчения,
спуска сребърна котва в очите.
После в някакво стихотворение
пие изворчето на сълзите.
То прескача оградите телени.
И се губи по залез, до мръкнало.
С коленца се завръща, обелени,
а и блузката бяла, размъкната.
По нослето му лунички греят.
Стиска в шепата кремъчно камъче,
стъкълце и перо. И си пее
в свойто царство от пясъчни замъци.
... Ще се пъхна в онез панталонки,
че и в блузката. Не отесняват!
Пазя в джобчето шепа бонбонки.
И мечтата си... Жива и цяла!
© Алина Стоянова All rights reserved.
)))
