Jul 5, 2013, 9:22 PM  

To 

  Poetry
1204 0 25

                    TO

Упоена съм трайно от мириса
на море и на диви череши.
Лудна  детството в моите ириси.
Ще се пръсне от  гъдел и смешно.

То прeлива във смях и лъчения,
спуска  сребърна котва в очите.
После в някакво стихотворение
пие изворчето на сълзите.


То прескача оградите телени.
И се губи по залез, до мръкнало.
С коленца се завръща, обелени,
а и блузката бяла, размъкната.

По нослето му лунички греят.
Стиска в шепата кремъчно камъче,
стъкълце и перо. И си пее
в  свойто царство от пясъчни замъци.

... Ще се пъхна в онез панталонки,
че и в блузката. Не отесняват!
Пазя в джобчето шепа  бонбонки.
И мечтата си... Жива и цяла!


© Алина Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??