TO
Упоена съм трайно от мириса
на море и на диви череши.
Лудна детството в моите ириси.
Ще се пръсне от гъдел и смешно.
То прeлива във смях и лъчения,
спуска сребърна котва в очите.
После в някакво стихотворение
пие изворчето на сълзите.
То прескача оградите телени.
И се губи по залез, до мръкнало.
С коленца се завръща, обелени, ...