23 nov 2011, 14:58

Точковци

  Poesía
923 1 1

ТОЧКОВЦИ

Самата мисъл, че шишкан
лежи до разцъфтяло цвете,
ме кара тук да се усмихвам сам
и сетивата ми да светят.

Готиният има поглед  жив
и ноздрите му с облаците дишат.
А аз, дори и да съм прав,
пак ниско във тревата ще си пиша.

Знайко има  участта на скакалец,
подскачащ по тревичките зелени.
Дори и римата ловец
се прекланя пред чудесната му песен.

Не ги винете - те трима хитреци са,
пред прожекторите все стоят си.
И вижте как метеорите в галоп
се надпреварват, за да ги погледат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...