Nov 23, 2011, 2:58 PM

Точковци

  Poetry
921 1 1

ТОЧКОВЦИ

Самата мисъл, че шишкан
лежи до разцъфтяло цвете,
ме кара тук да се усмихвам сам
и сетивата ми да светят.

Готиният има поглед  жив
и ноздрите му с облаците дишат.
А аз, дори и да съм прав,
пак ниско във тревата ще си пиша.

Знайко има  участта на скакалец,
подскачащ по тревичките зелени.
Дори и римата ловец
се прекланя пред чудесната му песен.

Не ги винете - те трима хитреци са,
пред прожекторите все стоят си.
И вижте как метеорите в галоп
се надпреварват, за да ги погледат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...