23.11.2011 г., 14:58

Точковци

920 1 1

ТОЧКОВЦИ

Самата мисъл, че шишкан
лежи до разцъфтяло цвете,
ме кара тук да се усмихвам сам
и сетивата ми да светят.

Готиният има поглед  жив
и ноздрите му с облаците дишат.
А аз, дори и да съм прав,
пак ниско във тревата ще си пиша.

Знайко има  участта на скакалец,
подскачащ по тревичките зелени.
Дори и римата ловец
се прекланя пред чудесната му песен.

Не ги винете - те трима хитреци са,
пред прожекторите все стоят си.
И вижте как метеорите в галоп
се надпреварват, за да ги погледат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...