21 jul 2023, 21:09

Точно тогава

722 0 0

Няколко години назад...
Колко ли точно? Аз единствено знам, 
понеже точно, да, точно тогава 
започнах изведнъж да треперя, 
дали от страх или пък от страст,
(аз съм сигурна че и двете)
но трепереше всяка една част
на това мое тяло, отделно
май гласът ми потрепваше също
и кръвта се люлееше вътрешно
като някаква буря през лятото,
и напираше навън да излезе,
да се разлее свободно нататък
към друго тяло, насреща ми спряло,
да го докосне, обгърне, превземе,
да удави себе си, също и него,
да потъне в блаженство и нега,
да забрави къде се намира
и да узнае как се умира 
без да спре да трепери... 
Не се спирам.
Оттогава точно очите ми
са неподвижни, широко отворени.
Всичко друго мълчи и трепери,
а те са спрели на теб и говорят.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...