Няколко години назад...
Колко ли точно? Аз единствено знам,
понеже точно, да, точно тогава
започнах изведнъж да треперя,
дали от страх или пък от страст,
(аз съм сигурна че и двете)
но трепереше всяка една част
на това мое тяло, отделно
май гласът ми потрепваше също
и кръвта се люлееше вътрешно
като някаква буря през лятото,
и напираше навън да излезе,
да се разлее свободно нататък
към друго тяло, насреща ми спряло,
да го докосне, обгърне, превземе,
да удави себе си, също и него,
да потъне в блаженство и нега,
да забрави къде се намира
и да узнае как се умира
без да спре да трепери...
Не се спирам.
Оттогава точно очите ми
са неподвижни, широко отворени.
Всичко друго мълчи и трепери,
а те са спрели на теб и говорят.
© Надежда Тошкова Всички права запазени