21.07.2023 г., 21:09

Точно тогава

717 0 0

Няколко години назад...
Колко ли точно? Аз единствено знам, 
понеже точно, да, точно тогава 
започнах изведнъж да треперя, 
дали от страх или пък от страст,
(аз съм сигурна че и двете)
но трепереше всяка една част
на това мое тяло, отделно
май гласът ми потрепваше също
и кръвта се люлееше вътрешно
като някаква буря през лятото,
и напираше навън да излезе,
да се разлее свободно нататък
към друго тяло, насреща ми спряло,
да го докосне, обгърне, превземе,
да удави себе си, също и него,
да потъне в блаженство и нега,
да забрави къде се намира
и да узнае как се умира 
без да спре да трепери... 
Не се спирам.
Оттогава точно очите ми
са неподвижни, широко отворени.
Всичко друго мълчи и трепери,
а те са спрели на теб и говорят.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...