Jul 21, 2023, 9:09 PM

Точно тогава

  Poetry » Love
719 0 0

Няколко години назад...
Колко ли точно? Аз единствено знам, 
понеже точно, да, точно тогава 
започнах изведнъж да треперя, 
дали от страх или пък от страст,
(аз съм сигурна че и двете)
но трепереше всяка една част
на това мое тяло, отделно
май гласът ми потрепваше също
и кръвта се люлееше вътрешно
като някаква буря през лятото,
и напираше навън да излезе,
да се разлее свободно нататък
към друго тяло, насреща ми спряло,
да го докосне, обгърне, превземе,
да удави себе си, също и него,
да потъне в блаженство и нега,
да забрави къде се намира
и да узнае как се умира 
без да спре да трепери... 
Не се спирам.
Оттогава точно очите ми
са неподвижни, широко отворени.
Всичко друго мълчи и трепери,
а те са спрели на теб и говорят.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Тошкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...