Jul 21, 2023, 9:09 PM

Точно тогава

  Poetry » Love
721 0 0

Няколко години назад...
Колко ли точно? Аз единствено знам, 
понеже точно, да, точно тогава 
започнах изведнъж да треперя, 
дали от страх или пък от страст,
(аз съм сигурна че и двете)
но трепереше всяка една част
на това мое тяло, отделно
май гласът ми потрепваше също
и кръвта се люлееше вътрешно
като някаква буря през лятото,
и напираше навън да излезе,
да се разлее свободно нататък
към друго тяло, насреща ми спряло,
да го докосне, обгърне, превземе,
да удави себе си, също и него,
да потъне в блаженство и нега,
да забрави къде се намира
и да узнае как се умира 
без да спре да трепери... 
Не се спирам.
Оттогава точно очите ми
са неподвижни, широко отворени.
Всичко друго мълчи и трепери,
а те са спрели на теб и говорят.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Тошкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...