23 mar 2020, 13:29

Точно време по слънчевия часовник

  Poesía
543 1 1

Толкова лесно е да ме лъжеш,
когато се спускам с тролея към вас.
Тогава един слънчев сноп
от софийския залез
блести по ръба на клуб "Ялта"
и върху скелето на строежа
отмерва точния час,
а от подлеза на вълни
изпълзява тълпата.

 

Часовникарят Асен тъкмо врътва ключа
на дюкяна с последна въздишка
и хлопва кепенци,
че и днес ето на никой не носи
механични часовници
да им сложи каишки,
а случайни клиенти
са го нервирали.

 

Ей я лудата -
неизменно стои недалече от входа ти.
Пуши.
А цигарата й - забодена като клечка
стърчи върху кока й.

 

Ето ги осемте котки
на бабичка-добродушка.
Прескачам ги, а те пронизително измяукват
че си вкъщи,
допрян до шпионката,
по халат,
и ме чакаш.

 

Толкова лесно е да ме лъжеш,
че се прибирам в дома си,
макар и за кратко.
(Трябва само да чуеш "точно време"
как улицата потраква.)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...