23 мар. 2020 г., 13:29

Точно време по слънчевия часовник

540 1 1

Толкова лесно е да ме лъжеш,
когато се спускам с тролея към вас.
Тогава един слънчев сноп
от софийския залез
блести по ръба на клуб "Ялта"
и върху скелето на строежа
отмерва точния час,
а от подлеза на вълни
изпълзява тълпата.

 

Часовникарят Асен тъкмо врътва ключа
на дюкяна с последна въздишка
и хлопва кепенци,
че и днес ето на никой не носи
механични часовници
да им сложи каишки,
а случайни клиенти
са го нервирали.

 

Ей я лудата -
неизменно стои недалече от входа ти.
Пуши.
А цигарата й - забодена като клечка
стърчи върху кока й.

 

Ето ги осемте котки
на бабичка-добродушка.
Прескачам ги, а те пронизително измяукват
че си вкъщи,
допрян до шпионката,
по халат,
и ме чакаш.

 

Толкова лесно е да ме лъжеш,
че се прибирам в дома си,
макар и за кратко.
(Трябва само да чуеш "точно време"
как улицата потраква.)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...