etikki (Мариета Караджова)
100 82
5 oct 2012, 22:02

Тогава 

  Poesía
632 0 6

Когато слънцето изчезне

и падне меко вечерта,

и във звезди небето блесне,

а аз стоя съвсем сама,

когато дъжд навън ме вика,

почуквайки ми по стъклата,

и шепне вятърът, несвикнал

със мрака и със тишината,

когато птиците отлитат

и всъщност ми е малко тъжно,

и някак есенно и плитко...

Когато нещо ми е нужно.

Тогава просто те измислям -

от кадифето на нощта,

от нежната тъга на бриза,

от лятната си топлина,

от стъпките на котарака,

от парещ огън посред зима.

И просто мога да те чакам.

Защото вярвам, че те има.

© Мариета Караджова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??