etikki (Мариета Караджова)
100 82
Oct 5, 2012, 10:02 PM

Тогава 

  Poetry
568 0 6

Когато слънцето изчезне

и падне меко вечерта,

и във звезди небето блесне,

а аз стоя съвсем сама,

когато дъжд навън ме вика,

почуквайки ми по стъклата,

и шепне вятърът, несвикнал

със мрака и със тишината,

когато птиците отлитат

и всъщност ми е малко тъжно,

и някак есенно и плитко...

Когато нещо ми е нужно.

Тогава просто те измислям -

от кадифето на нощта,

от нежната тъга на бриза,

от лятната си топлина,

от стъпките на котарака,

от парещ огън посред зима.

И просто мога да те чакам.

Защото вярвам, че те има.

© Мариета Караджова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??